Първият пост от проекта DONT TAG ни показа колко поляризираща е темата за драскането по фасадата. Някои защитиха позицията, че това е изкуство и че чрез драскане младите артисти се упражняват. Други заявиха, че предпочитат да живеят сред по-малко градски шум и чисти фасади. Последните дори бяха сравнени с тоталитаризма и с усещането за скука.
Във втория пост ще ви покажем една друга фасада на обикновена жилищна сграда, на която нагледно е показано изкуството на графитите и откровената вандалщина. Ние ценим първото (въпреки че има насилствен манифест) и категорично отричаме второто, което има близка до нулева артистична стойност. Затова и проектът се казва DONT TAG, а не DONT GRAFFITI.
Улицата е “Мальовица” – пряка на “Граф Игнатиев”. Сградата е наскоро санирана – перфектно платно за млади и ентусиазирани артисти. В този случай имаме прекрасно съчетание на графит, който е интегриран във фасадата (не просто лепнат отгоре) и хаотични тагове. Ако първото е спорно и си заслужава полемиката и диалога, то второто е напълно неприемливо.
Изкуството само по себе си трябва да има връзка със сцената, на която се изявява. Трябва да има някаква симбиоза, макар и не буквална. Иначе е самоцелно и няма никаква добавена стойност към средата. Особено, когато е екстериорно.
